Мнение: Древните суеверия относно затъмненията проправиха пътя за тази научна истина

Бележка на редактора: Джейсън Колавито () е публицист и културен критик, основан в северната част на щата Ню Йорк. Писанията му са оповестени в Esquire, The New Republic, Slate и другаде. Той е създател на няколко книги, в това число „ Джими: Тайният живот на Джеймс Дийн “, която ще бъде оповестена тази есен. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете повече в CNN.

В антична Месопотамия слънчевото затъмнение е било причина за надълбоко безпокойствие. Древните нации от Близкия изток се страхували, че затъмненията, изключително на слънцето и луната, само че също и на планетите, са „ зло предсказание “, което алармира за огромна заплаха за здравето и живота на царя. За да спасят владетеля от ужасна орис, те ще назначат краткотраен крал за къс интервал от време и ще го убият, като по този метод ще изпълнят предзнаменованието за гибелта на краля и ще разрешат на нормалния жител на трона да се върне на работа незасегнат.

Сега рядко слънчево затъмнение пресича Съединените щати преди американски избори, включващи както сегашния президент, по този начин и неговия предходник в реванш, който доста гласоподаватели споделят, че не желаят. Въпреки че загубата на избори е единствено фигуративна политическа гибел, мъчно е да не почувствате най-малко малко от това антично месопотамско безпокойствие, смесено с вълнението и насладата от гледането на едно от най-зрелищните светлинни шоута в природата.

Дори в тази ера на науката суеверията умират мъчно и даже най-рационалните от нас от време на време имат вяра в поличби. Днес затъмненията резервират малко от историческата си роля на предвестници на гибелта.

В обществените медии крайнодесните насевачи на боязън оферират безсмислени тайни теории за затъмнението, сигнализиращо за офанзива против американските градове от мигранти без документи. Но фактът, че множеството от нас в този момент схващат, че знак в небето, толкоз трагичен като затъмнение, не диктува събитията на Земята, е значимо увещание за неизменими научни истини в епохата на теориите на конспирацията.

В античния свят слънчевите затъмнения предизвикваха боязън, тъй като изглеждаха инцидентни и повода им не беше изцяло разбрана, което предизвикваше безпокойствие дали слънцето ще се появи още веднъж.

Там, където знанието се провали, митът запълни празнините. Много култури са си представяли слънчево затъмнение, когато митологично създание изяде слънцето. Във Виетнам беше жаба. В Андите, дива котка. Сред локалните нации на Северна Америка животни от катерици до мечки свършиха работата. В античен Китай виновен е бил змей. В други култури митовете за затъмненията се въртят към среща или брак сред слънцето и луната.

С течение на времето античните хора започнаха да се пробват да записват и схващат затъмненията научно, макар че тези старания към момента бяха примесени с магическо мислене. Преди повече от 2500 години китайските астрономи са съставили записи на слънчеви затъмнения, само че те са ги виждали като тъмни поличби за императора, който е трябвало да заобикаля месо и да извършва ритуали за „ избавяне “ на слънцето.

Според гръцкия историк Херодот Талес от Милет е първият, който предсказа слънчево затъмнение и когато предсказанието се сбъдна, мидяните и лидийците, които тогава бяха във война, го одобриха като прокоба, прекратиха борбата си и потърсиха мир.

Някои модерни учени оспорват, че Талес в миналото е направил такова предсказване, само че от ок. 100-300 година сл. н. е. учени от Средиземноморието до Китай са почнали да пресмятат времето на слънчевите затъмнения, макар че не могат да предскажат къде на Земята ще бъдат забележими. Усвояването на това умеене лишава до 1715 година

Докато науката създаде механиката на затъмненията, част от обичайния смут понижа, най-малко измежду образованите. До ранния съвременен интервал (ок. 1400-1600 година сл. н. е.) европейските писатели вместо това се пробват да възвърнат това възприятие на възвишен боязън, като записват по какъв начин естественият свят се свива преди затъмненията.

Има обилие от истории за коне и други товарни животни, които отхвърлят да се движат по време на затъмнение. Някои споделят, че птиците са паднали от небето, „ обхванати от боязън “. Нощните същества се развихриха отвън избраното им време. (Днес науката ни споделя, че доста животни считат, че наближава нощта и работят надлежно.)

Дори измежду някои хора, изключително тези с малко научно образование, затъмненията остават ужасяващи в продължение на епохи, даже до края на 19 век. Когато през 1654 година цялостно слънчево затъмнение наближава Франция, неизвестен пасквил, приписван на астронома Пиер Гасенди, се пробва да увери жителите на Париж, че затъмнението няма да аргументи никаква щета. Въпреки това известието не потъна; процентът на френската просветеност беше към 30% и доста парижани се заключиха в мазетата си, с цел да преживеят предстоящото злополучие, което в никакъв случай не пристигна.

Твърди се, че Христофор Колумб е внушавал благоговение на хората от Арауак, които се опитвал да колонизира принудително, като е предсказал правилно слънчево затъмнение — само че тази история е погрешна. Колумб всъщност предсказал лунен. Много хора бъркат приказката за Колумб с такава от доста по-късен разказ. През 1889 година Марк Твен споделя сходна история, с по-драматично слънчево затъмнение, с цел да избави героя от романа си „ Янки от Кънектикът в двора на крал Артур “ от екзекуция. И в двата случая историите имаха за цел да опълчват актуалните практикуващи просвета против хора, потънали в поверие.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

С разширението на публичното обучение и нарасналата просветеност, затъмненията станаха не толкоз източник на боязън, колкото източник на неспокойствие и развлечение. До 19-ти век огромни тълпи се събират за партита за гледане на затъмнения, гледайки през опушено стъкло, с цел да предпазят очите си от слънцето.

По време на слънчевото затъмнение от 1842 година 20 000 души от всички обществени съсловия се събраха в Перпинян, Франция, и приветстваха осъществяването на слънцето. Но даже на тази късна дата някои небогати, необразовани фермери оповестиха, че изпитват смут от затъмнението. „ Небето беше умерено, само че все пак дневната светлина понижа и всеки обект стана горист, а по-късно внезапно се озовахме в тъмнината. Мислехме, че сме ослепели “, сподели един на астронома Франсоа Араго.

Затъмненията постоянно са носили със себе си опияняваща комбинация от просвета и суеверия, само че през днешния ден, с помощта на образованието и медиите, съвсем всеки знае какво е затъмнение и по какъв начин да го следи безвредно. Този успех на научното обучение ни дава лъч вяра, че даже в епохата на подправени вести, дезинформация и различни обстоятелства научното познание в последна сметка печели. Може просто да отнеме няколко хиляди години.